Нашият патрон
І. Живот и борба
През пролетта на 1821 година, в семейството на заможния Стойко Попович от Котел се родило момче, което нарекли Съби.
Прадедите на Съби Стойко Попович се преселили в Котел, след като турците разорили близкото село Раково. Те приели името Раковлъ. Като истински патриот той заменил турското му окончание със славянското “ски” и образувал звучното и запомнящо се име Раковски, с което още 20-годишен започнал да се подписва.
Още като дете бил силно впечатлен от вуйчо си Георги Мамарчев /брат на майка му/, който оставил забележителна следа в национално-освободителните борби на българите. Вероятно стремежът му да бъде достоен продължител на неговото дело подтикнал младия Съби да се представя с името Георги. Още повече, че в представите на народа християнският светец Георги е воин и победоносец.
Така той остава в паметта на народа ни с името Георги Раковски и то приляга великолепно на неговата горда осанка.
ІІ. Образование
Той е един от ония българи – герои, които рядко се раждат. Учил се е отначало в родния си град, а след това в Карлово и в Цариград. Прекарал е известно време във Франция, обиколил е и много други страни – Австрия, Унгария, Сърбия, Русия, а по-дълго време е живял в Румъния.
Раковски е високообразован човек за времето си. Той е виждал и по-добре разбирал окаяното робско положение на народа си и след учението си в Цариград, се завърнал в Котел и застанал начело на народното движение за свобода. Бил е готов и способен на всички жертви, за да освободи България от турско робство. Обичал извънредно много своето отечество. За тая обич той е дал всичко: и здравето си, и имота си, и най-после - живота си. В Житието /живота/ на Г.С.Раковски, написано от самия него, той казва: “Каквото друго занятие и да има човек, каквито други добрини и да направи на света, никога не може да има по-голямо и по-блажено наслаждение и задоволство, както когато работи за доброто на отечеството си и успее да направи и извърши в
негова полза. Който истински обича своето Отечество, е готов да принесе заради него не само всичко, що има най-драгоценно на света, но и самия си живот.”
ІІІ. План за освобождение на България
Голямо значение имали неговите два плана за освобождение на България. Те се различават в някои подробности, но и в двата основна била идеята за общо народно въстание, подготвено от комитети. Външна войска /българска и сръбска/ трябвало да подкрепи, като предварително се осигури съчувствие и покровителство от Великите сили: Англия, Франция, Австрия и Русия.
В 1861 година се образувала Първата българска легия. Раковски бил признат за главен народен войвода. Не бил суетен човек, но имал ясното съзнание, че като предводител на тая единствена българска войска, той представлява нашия народ и затова купил файтон с бели коне. Облечен във воеводска униформа, Раковски посещавал сръбски държавници, чужди представители едва ли не в качеството си на български държавен глава. Като народен войвода всеки ден посещавал легистите, които живеели и се обучавали в една белградска казарма, за да наблюдава занятията, да вдъхне плам в душите им.
- Здравейте, левове балкански! – поздравявал ги той.
- Здраве желаем, народни войводо! Ура! – отговаряли легистите.
Доброволци от всички краища на Отечеството се влели в тази Първа българска легия. Сред тях били Васил Левски и Стефан Караджа, много хайдути и войводи, синове на занаятчии и търговци, студенти.
Младите българи са изминали стотици километри пеша, за да дойдат в Белград и да се запишат в легията на Раковски. Под ръководството на опитни хайдути, те се обучават на военни умения. Всеки е получил оръжие, униформа и калпак с лъвче. Така Раковски полага началото на съвременната българска армия.
В тия месеци Сърбия се готвела за война с Турция и имала интерес да печели приятелството на българите. Но след първата истинска битка между сърбите и турския гарнизон, в който героично се сражавала и легията, двете страни се споразумели. Сърбия била принудена да отстъпи и да разпусне българската войска. В своя изпълнен с превратности жизнен път и честите си срещи с влиятелни чужденци Раковски се убедил, че за Великите сили освобождението на България е само част от Източния въпрос. Но все още вярвал, че българското движение за независимост трябва да се свърже в балкански освободителен съюз с борбите на сърбите и румънците за окончателното им отделяне от Османската империя.
Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и куршум доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са, от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се започне от Черное море от Ахило и Бургас, се покрай Стара планина, следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу за това въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла навсякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смсени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой тряба непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въорьжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хнляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.
Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бьде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом с впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:
1. Да си състави едно временно управление и да бърза колко може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбско Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като достигне и завладей Търново, да израти едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници, и петдесятници.
6. Колко турци се покорят...*
Турски крепости има край Дунава само 4 - Видин, Рухчук, Силистра и Варна на Черно море. А вътре има две - Белоградчик при Видин, но ничтожна, и в Шумен, коя е по-новий крой и доста добре завардени, но те от Балкана се зема лесно. От тия крепости във Видин има по-више войнство, до 5-6 хиляди воини, а в другите по-малко, но от никоя крепост не може се дигна редовное войнство да остави пункта си и да доде в непристъпний Балкан.
В Ниш има тоже крепост и малко засега войнство. В София има до 1500 души, но и тий не могат дойде в Балкана. Турското правителство доде състави и управи в Балкана само десет хиляди воини, трябва най-малко да минат два месеца, но този полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец сичкия балкан ще бъде подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония помощ турци не могат дойде, нити арнаути, защото и тамошните места са разбудени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко щ дойдат няколко легиона българи с добри офицери, кои са днес в служба влашка. А от Гърция има да додат много българи, кои са тоже там в служба и са произвестени и синяла може лесно да им се даде.
Сичките волентири, кои служеха в последния бой в Русия и две години се екзерсираха във военно изкуство, част са разпръснати по България, а част са във Влашко и на първи синял са готови.Няколко хайдушки чети тоже са произвестени и тий първи ще се найдат в Балкана.
РЕЧНИК:
билюк башии - ротен командир в османската армия
даждие - данък
низам - редовен войник в османската армия
респектува - уважава
пасаж - проход
